Библиотека / Акафисты / Акафист Савве Вишерскому / Молитва 2

Моли1тва в7

Q преизsщный и3 вели1кій ўг0дниче гDень сaвво, похвалsемъ тво‰ сл†внаz чудотворє1ніz, прославлsемъ житіE твоE с™0е: никт0же возм0жетъ изчести2 терпёніе и3 п0двиги тво‰ с™ы6z: тh бо nтeчество и3 р0дъ њстaвилъ є3си2, въ пустhню дости1гъ и3, ўченики2 собрaвъ, состaвилъ њби1тель, воздви1гнувъ ст0лпъ, и3 на нeмъ подвизaлсz є3си2, сохранsz стaдо твоE словeсное: и3же непрaвэднw и3ногдA нашeдшихъ разб0йнически на њби1тель твою2 ўви1дэлъ є3си2 и3 т0кмw жезлA ўдарeніемъ ўстраши1лъ є3си2, и3 нhнэ ўстраши2, џ§е прпdбный, всёхъ врагHвъ, возстаю1щихъ на нaсъ: ўмоли2 ми1лостивагw бGа, да tпyститъ нaмъ прегрэшє1ніz н†ша и3 спод0битъ нaсъ кyпнw рaдости вёчныz наслаждaтисz со всёми с™hми, нhнэ и3 при1снw, и3 во вёки вэкHвъ. Ґми1нь.